Младен Стоев е бивш футболист, който през годините играе за тимове като Локомотив (София), Локомотив (Мездра), ПФК Спортист (Своге), Спартак (Варна), Миньор (Перник) и други. В момента той е треньор в школата на Септември, където ръководи тима до 17 години. Стоев сподели впечатленията си от Елитните групи, проблемите в българския футбол и потърси решения поне на част от тях в интервюто, което даде специално за „Лигата на талантите“.

Работя в ПФК Септември (София) от около 6 години. Децата от моя отбор влизат в такава възраст, в която трябва да се направи преходът от детско-юношески към мъжки футбол. Нашият клуб има втори отбор, който се състезава в аматьорския футбол (Трета лига). Това се направи с ясната идея преходът да е една идея по-лек. За мен U17 си остава най-сериозната Елитна група, в която се изправят най-добрите на тази възраст. Без да oмаловажавам останалите, но при U15 са още в ранна детска възраст. Тук вече почти са оформени като играчи, естествено има какво да се работи и да се надгражда. При U19 най-добрите тренират и играят с мъжете. Така че конкуренцията при нашата Елитна група е на едно прилично ниво.

В нашата школа всички сме на мнение, че трябва да се развиват качествени играчи, които впоследствие защо да не са и гръбнакът на националния отбор. Отношението, което предоставяме и търпението най-вече към младите играчи – това е един голям плюс за всеки един подрастващ футболист. Смея да твърдя, че тук работят доста качествени специалисти. Може би наистина това, което липсва в другите школи, е търпението, за което споменах. Липсата на търпение не касае само младите играчи, наблюдава се и при треньорите и е нещо като заложена черта на българина – народопсихология. Винаги бягаме в двете крайности и трудно намираме баланс, без значение в какво поприще. В нашия клуб имат огромно търпение и към треньори, и към играчи, което за мен е изключително ценно, ако искаш да градиш нещо съществено.

Доста от нашите момчета вече играят професионален футбол и тепърва ще се виждат плодовете на нашата школа. Това, което ни прави толкова успешни, е отношението и доверието, което си имаме един към друг. Изключително уважение имаме помежду ни като треньорски състав, оставени сме на спокойствие от хората, които ръководят клуба. Това отношение и това доверие смятам, че успешно предаваме и на отборите, които водим. Това за мен е водещо – да има колектив. Децата усещат, че ние сме един юмрук от към треньорски състав, това им го предаваме и може би на това се дължат успехите ни. Вече втора година съм с този отбор и непрекъснато надграждаме. Успях да убедя играчите да са отдадени на това, което правят. В нашия спорт е изключително важно да живееш за футбола, а не с него и помежду другото да идваш на тренировка. Това трябва да е приоритет номер едно и хората, които искат да се развият, трябва да търпят много лишения. Всяко нещо в този живот има цена. 

Спортал